Gorni Tsibar

Възниква като римска крепост “Kamistra” по Мизийският път: през Августа (Хърлец), Региана (Козлодуй), Цебрус (Цибър), Помодиана (Станево), Алмус (Лом) и т.н. Значението му нараства с разделянето на провинцията на два протектората - Горна и Долна Мизия, за граница между които служи река Цибрица. През 2. век крепостта е унищожена от варвари и възстановена при Юстиниан.

Римският каменен път „Виа Данубиа” слиза до устието на р. Цибрица на Дунав и се е ползвал активно до Освобождението.

Територията около селото, с множеството си извори, естествени езерца, акациева гора и панорамен изглед от шосето над селцето, прави незабравимо впечатление.

Източната граница на селото е "Аспаруховият вал", старобългарско земно-насипно защитно укрепление, което е било част от защитна система на граничните средновековни области.

Селото е традиционен производител на зърнени култури. Терасите около селото са много подходящи за лозарство и овощарство. Това е традиционен винарски край. Мястото е много подходящо за пчеларство: богата паша, водоизточници и постоянен лек бриз.

Прилежащият бряг е предпочитано място за лятна почивка и риболов сред тихи места и девствена природа, особено на островите на Дунав: защитените местности “Остров Горни Цибър” (218.43 ха), “Остров Ибиша” (399.32 ха), “Остров Цибър” (101.48 ха). Землището е включено в "Натура 2000" заради орнитоложкото богатство. Фауната е богата и подходяща за лов: сърни, глигани, зайци, лисици, гъски и др.

Съборът на село Горни Цибър се провежда редовно на 2 август.

Източник:   http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%A6%D0%B8%D0%B1%D1%8A%D1%80